Зареждам...
***ОЧАКВАЙТЕ VARNA INTERNATIONAL ACADEMY И ПЪРВИТЕ ПРОМО БИЛЕТИ ЗА ВСИЧКИИ ПРЕМИЕРНИ ЗАГЛАВИЯ И КОНЦЕРТИ НА ИМЕНА ОТ АМЕРИКАНСКАТА МЕТРОПОЛИТАН ОПЕРА И ОТ НАЙ-ПРЕСТИЖНИТЕ МУЗИКАЛНИ УНИВЕРСИТЕТИ *** ОТ 4 МАЙ ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ „КИНО ЗА ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ“***ОТ 11 МАЙ МЕЖДУНАРОДЕН ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ ЗА КЪСОМЕТРАЖНО ФАНТАСТИЧНО КИНО 2018***
ЛЯТНО УЧИЛИЩЕ на Асоциация "Българско психоаналитично пространство"
13-15 юли 2018 - зала 4 - 10 ч.

За четвърта поредна година Асоциация "Българско психоаналитично пространство" организира във 
Варна ЛЯТНО УЧИЛИЩЕ.

Тази година темата е: “Въпросът за психичната структура в детската възраст" с гост-лектори от Еспас Аналитик – Париж: Патрик Ландман и Доминик Ландман.



Регистрация Лятно училище 2018 | Асоциация "Българско психоаналитично пространство"

ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА
Лятно училище на тема:
 
ВЪПРОСЪТ ЗА ПСИХИЧНАТА СТРУКТУРА В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ
13-15 юли, 2018 І Варна, Фестивален и конгресен център, зала 4
 
Петък, 13 юли
10.00 – 11.15 Исторически преглед на класификациите за психични нарушения при деца – лектор д-р Патрик Ландман
11.15 – 11.30 Кафе пауза
11.30 – 12.30 Исторически преглед на класификациите за психични нарушения при деца – продължение,  лектор д-р Патрик Ландман
12.30 – 13.00 Дискусия
13.00 – 14.30 Обедна почивка
14.30 – 15.30 Разлика между психотичната и невротичната психична структура при децата – лектор
 д-р Доминик Ландман
15.30 – 15.45 Кафе пауза
15.45 – 17.00 Представяне на филм: Аутизъм и психози – нозография, която трябва да се преосмисли. Дискусия между Роже Мизес и Никола Георгиеф
17.00 – 17.30 Дискусия
 
Събота, 14 юли
10.00 – 11.15 Границата между детска невроза и детска психоза – лектор д-р Десислава Гъдева
11.15 – 11.30 Кафе пауза
11.30 – 12.30 Тялото. Как е засегнато тялото при аутизъм и детска психоза – лектор Диана Циркова
12.30 – 13.00 Дискусия
13.00 – 14.30 Обедна почивка
14.30 – 15.30 Тревогата,  страховете и изграждащите се психични структури – лектор Милкана Лазарова
15.30 – 15.45 Кафе пауза
15.45 – 16.45 Към въпроса за неврозата в детска възраст и в частност за организирането на натрапливостите – лектор Мимоза Димитрова
16.45 – 17.30
 
Дискусия
 
Неделя, 15 юли
10.00 – 11.15 Нарцистични нарушения в поведението– лектор Венцислав Вътов
11.15 – 11.30 Кафе пауза
11.30 – 12.30
12.30 – 13.00
Психичната структура на майката - психичната структура на бебето– лектор Моника Богданова
Дискусия

ЛЯТНО УЧИЛИЩЕ
ТЕМА:  ВЪПРОСЪТ ЗА ПСИХИЧНАТА СТРУКТУРА В ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ
Варна, 13-15 юли, Фестивален и конгресен център, зала 4
 
Патрик Ландман – Исторически преглед на класификациите за психични нарушения при деца
Нозографичните класификации при детето не са научни и те се стремят да отговорят на 3 критерия: валидност, надеждност и полезност.
Преди психиатрията отново да има „теория на клиниката” тя е имала „клиника на теорията” и класификациите са отражение на експлицитните теории, каквито са психопатологията, поведенческите теории, биологията или на имплицитните такива, маскирани от една грижа за „а-теоретизация” . Ползата от класификациите зависи от тяхната употреба. Що се отнася до  изписването на лекарства или за поведенческите терапии,  DSMе полезна, но относно терапевтичното лечение, ние ще трябва да се реферираме на някаква класификация, която описва психическите структури поради различния подход, който изискват и различния трансфер.

Патрик Ландман – Свръхдиагностицирането /открита лекция/
Под влиянието на американската DSMние ставаме свидетели на мултиплициране на психическите нарушения при децата, приети като поведенческо разминаване с нормата. Докато всъщност проблемните поведения не винаги са белег на някакво психическо смущение и нормата не е нищо обективно. Повечето от тези нарушения са изградени от неспецифични, неразличаващи се от нормалното поведения, без да споменаваме техния преходен или реакционен характер. Това раздуване на психичните нарушения е придружено от една тенденция редукционизма да бъде представен като нещо естествено, от едно схващане на педопсихиатрията като някаква медицина на органа мозък.
С подобна психиатризация на поведенията при децата , ние преминахме от психичното здраве към поведенческо здраве.
 
Доминик Ландман – Разлика между психотичната и невротичната психична структура при децата
Докато DSM5 ни предлага нарушения от аутистичния спектър, включнащи както аутизма, така и детската психоза, в зависимост от степента си на интензивност, за нас е важно да продължаваме да разграничаваме двете единици. На практика, те не съответстват на еднакви психопатологични модалности. При все това, понятието "степен на интензивност"е интересно. Предлагаме да развием тези две теми посредством клинични примери.
 
Десислава Гъдева – Границата между детска невроза и детска психоза
Дори и тук в България сме чували за невероятния ефект на думите на Долто, както  спрямо психотичните, така и спрямо невротичните деца. Всички ние също бихме искали да можем да разбираме и да се адресираме към децата с такъв успех.
Самата Долто казва, че един от основните и приноси за психоанализата на деца е да въведе отново на сцената тялото, което в класическото аналитично лечение е „помолено да мълчи и да не пречи”. Някои изследователи на нейното творчество смятат, че тя е имала специална емпатична връзка със страдащите тела на децата..
Несъмнено, един от най-оригиналните и концепти е образът на тялото и самата Долто твърди, че когато тя се адресира към дадено дете, тя се адресира към  несъзнавания фантазъм, в който е ангажиран актуалния образ на тялото. За нея това представлява съвкупността субект - образ на тялото, която е мястото, към което трябва да адресираш субекта и от което той може да те чуе. За Франсоаз Долто всички детски рисунки са своеобразен автопортрет на  актуалния несъзнаван образ на тялото.
Долто разглежда психическото структуриране на субекта като динамична взаимовръзка между различни типове образи на тялото, които могат да еволюират или регресират в зависимост от това дали  желанията  на субекта  срещат или не символичните закони (кастрации), идващи от Другия, за да се хуманизират.
В това експозе ще проследим схващанията на Долто за етиологията и организирането на детската психоза и спецификата на подхода и към неврозите през образа на тялото.
Дали това би ни доближило поне мъничко до нейната невероятна чувствителност  към детското страдание и би ни направило една идея по-успешни? Това ще зависи от качеството на дебата в залата. Заповядайте.
Библиография:
‘’Francoise Dolto. De l’etique a la pratique de la psychoanalyse d’enfants’’ Yannick Francois, Collection Paidos Centurion, 1990
 
Диана Циркова – Тялото. Как е засегнато тялото при аутизъм и детска психоза
Да имаш тяло не е толкова естествено , колкото си мислят някои от нас. За децата с проблеми от аутистичния спектър често тялото е враг, който трябва да бъде разрушаван. Понякога то е преживявано само като обвивка, съдържаща органите, мислите, усещанията, които рискуват във всеки момент да се разпилеят и да разрушат крехкото преживяване за Аз. Тялото е преживявано като субстанция, която може да се втечни и да изчезне в канала, да пропада безкрай, без граници, без отвори.
Ще проследим ранната интеграция на телесния образ около вертикалната и хоризонталната ос на тялото, както и последиците от разцепването на този образ. Ще се спрем на критичните фази в структурирането на тялото и тяхната връзка с езиковите трудности на децата с аутистично и психотично функциониране.
Чрез представените наблюдения върху два случая на деца с разстройство от аутистичния спектър ще илюстрираме как идентифицирането на телесното разцепване, работата по интегриране на сензорните модалности и интерпретирането на стереотипното поведение подпомагат достъпа до употребата на езика.

Милкана Лазарова – Тревогата,  страховете и изграждащите се психични структури
Тръгвайки от дискусия върху отделни клинични случаи ще се насочим към  психоаналитичната теория върху темата за тревогата и страха.
Фройд пише, че в продължение на години, това е една изключително динамично развиваща се област на психоаналитичното изследване, където всичко тече и се променя.  Голям е приносът и на Жак Лакан за разбирането на тревогата като „фундаментален основен афект“ в психоанализата.
Какво е тревогата? Унаследена реакция или по-скоро афективна следа от реално преживяно състояние на силна психична възбуда, изживяна като неудоволствие. Травматичен момент, чийто първообраз е раждането и първите раздели, една „първична тревога“ възникнала при отделяне от незабавно задоволяване на всички потребности както и мъчителни чувства преживени при лишаването от любов и  сигурност.
Но тревогата действа и като сигнал за опасност от повторение на старото травматично състояние, сигнал за опасност от загуба на скъп обект, а през фаличния стадии основната ѝ функция ще бъде сигнал за предпазване от преживяването на кастрация.
Кои са пътищата на трансформиране на тревогата? Каква е ролята на фобиите през детството за поставяне на психична преграда пред нея? 
Проследявайки връзката между тревогата и кастрационния комплекс,  разликата между страха от кастрация и допускането на кастрацията като символична операция, ще въведем и темата за психичните структури.

Мимоза Димитрова - Към въпроса за неврозата в детска възраст и в частност за организирането на натрапливостите.
Известно е, че в опита на Фройдовата анализа теориите за детството и психичното на детето  се извеждат  от аналитичното лечение на възрастни невротици. Може ли по аналогия да се говори за натраплива невроза и хистерия при деца или те служат само като жалони, за да ориентират изследването и лечението на детското страдание. Как разбирането на развитието на детето, протичащо в отделни хронологични(възрастови) стадии с определена нормативност се свързва със структуриращата и нормативираща функция на Едипа?
От друга страна психиатричната детска нозография говори за обсесивно –компулсивни симптоми и за тикове като изтъква агресивността, съдържаща се в тази психопатология, и подминава въпроса за структурата, елиминирайки концепта за натраплива невроза.
Ще се опитаме да изведем клинико- теоретични опорни точки като се върнем към началото на психоанализата ( Фройд, Абрахам), преминем през значението на фалоса (Лакан), за да мислим по-комплексно невротичната и натраплива проблематика при децата. 

Венцеслав Вътов – Нарцистични нарушения в поведението
Често родители ни водят в кабинета деца, чието поведение е в разрез с дисциплината на институциите които посещават. Не рядко, част от тези родители приемат с отрицание мнението на педагозите. При някои от тези деца и юноши, психичната структура е инфантилна и несъответсваща на възрастта, обстоятелство значително затрудняващо курса на „лечение”. Как да заобиколим тези обстоятелства?

Моника Богданова – Психичната структура на майката - психичната структура на бебето
Майката се идентифицира с бебето и разбира това, което то ѝ „казва“ – тя предполага отговор от него, не очаква да го чуе и има сензитивността да изчака едно „второ време“, преди да продължи. Така, през паузите и (всичкото на) езика, бебето споделя своите преживявания.
Как може да се разбере майката през бебето? Как то помага за разбирането на симптома? Дали психоаналитикът трябва да владее мамешки и бащински език?
В психоаналитичната работа, връзката между майката и бебето се мисли през трансфера и на двамата.
Дали обаче само тя е тази, която завързва психичното? И всъщност коя е майката?
Редица въпроси, на които ще търсим отговори – чрез анализ на видео филми и клиничен опит ще бъде направен опит да се въведе(м) в спецификата на психоанализата с бебета.
 
 
Анотация на филм:
Аутизъм и психоза:  нозография, която трябва да се преосмисли
Дискусия между Роже Мизес и Никола Георгиеф
 
Аутизъм, генерализирани разстройства на развитието, психотични дисхармонии… Съответни ли са, френските и международни класификации,на тази широка клинична полиморфност?
Роже Мизес и Никола Георгиев преразглеждат тези нозографски рамки, през призмата на два клинични случая, проследени и заснети от проф. Мизес в края на 70-те години.
За целта те се заемат с теоретичните референции, като ги актуализират с оглед на скорошните открития на невронауките и когнитивните подходи. Така двамата поставят основата на една евентуална, нова психопатология, която е по-добре учленена с тези различни клинични аспекти.
Думите им са илюстрирани от две клинични винетки (Катрин и Франк).
 
Роже Мизес (1924-2012) е професор по детска психиатрия, психоаналитик, член на Парижкото психоаналитично общество. Той развива "нова психиатрична клиника", основана на работата в мултидисциплинарен екип от възпитатели, психолози, педагози, редом до психиатрите и психиатричните медицински сестри, която се опира на теоретичния принос на психоанализата, но също така и на други течения.
Мизес е известен с това, че редактира френската класификация на детско-юношеските психически болести.
Той е офицер на Ордена на Почетния Легион.

Никола Георгиеф е професор по психиатрия в Университета Лион 1. Той е психиатър и шеф на отделение в Болничния център във Винатие. Член е на Института за когнитивни науки в Лион. Автор на книгите „Какво е шизофренията?“  (2004),  „Към една невропсихоанализа?“ (2009 г., съавтор), „Какво е аутизмът“(2016 г.) Георгиеф допринася за развитие на когнитивния подход към психозите и работи върху точките на конвергенция между психоанализата и когнитивните науки.

 
 
 
 
МЕСЕЧЕН КАЛЕНДАР
Новини / виж всички